Горящият Шокаку под обстрел

Битката при Мидуей е решена колкото

и парадоксално да звучи един месец преди нейното провеждане. Между 4 и 8 май 1942 в Коралово море се провежда

първият сериозен сблъсък между ВМС на Япония и САЩ, като в битката тактическа победа завоюват японците, астратегическа – американците. Битката в Коралово море повдига самочуствието на американците, а отделно те потапят и самолетоносача “Шохо” (Shōhō)  и изваждат отстроя за продължително време самолетоносачите “Дзуйкаку” (Zuikaku) – останал само с 39 самолета – и повреденият Шокаку (Shōkaku)  - като тяхната липса ще е в основата на японското поражение при Мидуей. Американските  загуби са незначителни, като само самолетоносачът “Йорктаун” (Yorktown) е тежко

Дзуйкаку при пускането му на вода

повреден. Независимо от понесените удари, в ремонтната работилница успяват да го поправят за 2 дена, при срок от 90, и така след временен ремонт САЩ разполагат с Йорктаун в битката при Мидуей. Йорктаун намира гибелта си в битката за Мидуей, но неговият принос за победата е огромен.

Първата бомбардировка на Токио, 18 април 1942

Битките при Коралово море и Мидуей са в резултат на пълната промяна в японските бойни планове. Обратът в техните цели настъпва на 18 април 1942, когато американски бомбардировачи успяват да достигнат и бомбардират Токио. В резултат японците блокират силни изтребителни звена за охрана на столицата си, като е взето решение да се атакува Мидуей, за да се попречи на повторни такива атаки. Второстепенна цел остава откъсването на Австралия от Америка, а третата – унищожаване на американските самолетоносачи.

Aдмирал Честър Нимиц

Японските сили превъзхождат американските във всяко едно отношение – в битката те влизат с близо 200 кораба, докато САЩ разполагат със 76, една трета от които не успяват и да се доближат до бойното поле навреме.  Срещу осемте японски самолетоносача американците имат само 4, като към тях могат да се добавят и около 140 самолета, базирани на Мидуей. Интересна подробност – американският главнокомандващ адмирал Честър Нимиц ръководи бойните действия от сушата,

Исороку Ямамото

докато японските командири ръководят битката от корабите си.  Командващ японските сили е Исороку Ямамото.

Атолът Мидуей

Японската загуба е предопределена като че ли още от планът и предвижданията на командващите им. Те изхождат от презумцията, че САЩ са в неведение за кампанията, както и, че американският флот е в базата си в Пърл Харбър и няма да може да пристигне навреме, за да помогне на Мидуей. Втората генерална грешка на японското командване е определяне на приоритетите – незнайно как те поставят за цел номер едно унищожаването на американските самолетоносачи, като същевременно обвързат цялата операция със задачи и срокове за завладяване на Мидуей - една невероятно маловажна цел на фона на залозите в битката. Трета – и фатална според мнозина грешка – е разделянето на японският флот на три, с три отделни цели. Идеята е била американският флот да бъде обкръжен при пристигането си,  без да се отчита възможността той вече да е на бойното поле…

Ямато през 1941

състои само от подводници, чиято задача е да попречат на американска контраатака; третата група е под командването на адмирал Кондо, със задачата да превземе Мидуей; основните сили са под командването на адмирал Нагумо и включва 4 тежки самолетоносача с повече от 250 самолета. Главното ядро под командването на Ямамото включва самолетоносач, разрушители и линейни кораби, сред които “Ямато” – гигант без съперник, който влиза в бой на много късен етап от войната.

Сорю, Акаги и Кага под обстрел

Алеутските острови, но предпазливостта и познанията на адмирал Спруънс – командващ самолетоносачите ”Ентърпрайз” и “Хорнет” (Hornet) предодвратяват американски загуби и обкръжаването на флота.

Eнтърпрайз по време на битката за Мидуей

Японците губят 4 самолетоносача, един тежък крайцер, 228 самолета и около 2000 души.  САЩ губят един самолетоносач, 98 самолета, 1 крайцер и дават около 300 жертви. По-важното е, че Япония губи инициативата в морето завинаги, а САЩ продължават войната със самочустието на победители. Фактът, че Япония губи най-добрите си командири и пилоти е решаващ за следващите битки на императорките войски.

Йорктаун е ударен

битката, следването на традициите – добре обучените командири загиват с корабите си, но не се евакуират, и най-важната – японските самолети се вдигат във въздуха едновременно, което не дава възможност за защита и евентуални контраатаки. Американците добре използват паузите при презареждането с гориво и оръжия на японските кораби, и тогава нанасят своите удари.